Приоритети, тревоги или осъзнато вземане на решение. Тук и сега...
Днес се опитвам да си подредя блога.
Уча се как се създават нови страници и подстраници. Кое къде ще се появи, когато ти го отвориш и започнеш да се ровиш. Това с технологиите (компютри) не ми е най-силната черта. Повече ми се отдава да ги тръшна на съставните им части и после да си поиграя на пъзел. Но седнах си на дупето и чета, ровя се, пробвам.
Защо???
Защото искам да го направя. Искам да го създам този блог и след това ще е лесно. Всичко ще си знам и с лекота ще правя промени. Но днес се уча. Това са моите Приоритети днес.
Институтът за български език определя приоритета като:
„Нещо (обикн. вид дейност, предвиден за изпълнение проект или задача и др.), поставено на предно място измежду останалите, за което с предимство се полагат усилия..."
Аз го разбирам като трепет на душата.
Нещо, което ще те зарадва най-много в сравнение с всички останали твои желания. И тогава си готов да направиш нещо, което до сега си отричал, не си искал, не си можел и други Не си...
Разбира се, в процеса на приоритизиране нахълтват и Тревогите, съмненията, притесненията, Съботажите.
И при мен не е по-различно.
Днес децата са ваканция.
Времето е прекрасно, слънчево. Дъщеря ми говори с приятелка по УатсАп, буквално до главата ми. Мислите не мога да си чуя, камо ли да пиша статия или да се уча на уеб дизайнерски умения. Абсурд!!!
Как мога да не ги допусна всички тези "дразнители"? Те са толкова явни, шумни и упорити. Ако се боря с тях, става по-страшно. Главата ми започва да пулсира от толкова много звуци на куп. Сърцето ми да бие в ритъм "I am fire starter".
Аз започвам да давам "съвети" на дъщеря си какво "прябва" и какво "не трябва" да прави. И някак си се въвличам в суматохата и ставам главен участник в така създалата се среща на "Тревоги, съмнения, притеснения, Съботажи."
Някак, без да знам как, докато всичко това бръмчи около мен, аз пишааааа.
Ето това е големият Парадокс.
Хванала съм се с нещо ново за мен, нещо нетипично за ежедневието ми, около мен тече усилена съботажна дейност... и аз пиша.
Дадох си сметка, че това е моето време.
Аз съм си го представяла (без екстрите, разбира се). Чакала съм го и си го искам. И ако сега се поддам, следващия път ще си сътворя нови съботажи и пак ли да се откажа?
Осъзнаването какво искаме Тук и Сега не винаги е лесно.
Понякога е толкова шумно, че не можем да чуем ни сърце, ни мисъл, ни душа. НИЩО.
Съветите на гурутата:
Да притихнем. Да си изберем тихо и спокойно място. Да подишаме в квадрат.
Ценни съвети, но не винаги можем да ги приложим. Действаме спрямо ситуацията, по инерция.
Но някак си, ако всеки ден, на малки хапки слушаш тези съвети, гледаш какво другите правят и пробваш на ден по лъжичка — става натрупване.
И е прекрасно. И то много прекрасно.
Защото тогава действието спрямо ситуацията започва да се изравнява с интуицията, а тя от своя страна се равнява на порива на душата.
Огледай се около себе си и в себе си.
Какво правиш?
Със сигурност за деня имаш минимум две задачки.
С коя започваш? Защо?
Тя е твоят приоритет, твоят повик на душата ти.
За другата все още имаш спънки и затова тя ще почака.
Разбира се, тук не говоря за Логичните избори по задължение.
"Ще направя първо това, за да не бавя колегите!" Не говоря за тези приоритети.
Говоря за приоритетите на сърцето. Тези, след които сте щастливи, заредени, окрилени.
Да бъде денят ви сбъднат!
Add comment
Comments