Мисли по Великден

Великден - 05:14 сутринта. ....Мислите ми текат ли текат. Мисли за Мислите...Сънувам сън и в този сън съветвам колежка за нейното главоболие :)

За да започна отначало...

Имате ли тежко главоболие?

Стяга ли ви сърцето?

Присвива ли ви стомаха?

Това са едни от най-тривиалните болежки. Не омаловажавам всички останали, но за да схванете мислите ми, ще остана на тези "леки", но популярни болки.

Главата ни пулсира до чувство, че ще се пръсне...

Сърцето ни бие толкова бързо, че сякаш ще изкочи...

Стомахът ни присвива, сякаш нещо голямо сме глътнали и неможем да се справим с него. Не можем да го смелим.

Наблюдавайте - главата ни пулсира от мисли. И то какви? Признава ли си някой за какво мисли , докато пулсацията в главата му се усилва и става нетърпима. Толкова нетърпима, че да глътне един Парацетамол. А може и по - рано. Що трябва да си го причиняваме това и да страдаме? Я, вземи тоз Парацетамол овреме.

Е точно това е въпроса - "Що трябва да си го прициняваме?".

Колко от вас ми схванаха мисълта? Ние сами си го причиняваме... и главоболието, и ритъма на сърцето, и присвиването в стомаха.

- Как така? - Аз няма как сам да си го причиня? - Защо да си го причинявам като ще ме боли? - Глупости! - То просто се случва и аз взимам мерки...

Съжалявам за разочораванието и разбиването на детските предстваи, че всичко се случва Отвън на Вътре. За съжаление, а може ми за Радост, всичко се случва наопъки. Започва Отвътре на Навън.

- Как така Вътре? - Какво значи Вътре? - Къде е това Вътре? - Кой носи отговорност за Вътре? - Кой е шефа там и защо ми причинява такава болка?

Вътре сме Ние самите. Сами, с нашите Мисли. Всички тези мисли за

"Нямам време! Няма как да стане, но пък много го искам! Той/Тя не ми обръща внимание! Никой не ме слуша! Аз не съм добра в...! Не мога! Не става! Срам ме е! Другите са по-добри от мен! Какво ще кажат, ако направя това! Как да опитам, ами ако успея...?!"

Всички тези мислси си ги трупаме, трупаме и опааа изведнъж главоболие, изведнъж сърцебиене, изведъж стомашни болки. А ние без никаква вина за тази болка гълтаме един Парацетамол и до следващия път. Ами, Да. Ще има следващ път, защото хапчето не променя мислите ни, а отнема моментната ни болка. А всяка болка си има своята причина. Причина, която само ние си я знаем. И тя се крие в ей такива мисли, които пак само ние си знаем. Ето това е Вътре. Крием си, таим си и си нареждаме. И никой друг, дори най-близките ни нямат ни най-малка представа какво им готвим. Еми, да, на тях им го готвим. Закщото ние като сме зле, това се отразява и на най-близикото ни обкръжение. И променяме не само нашия, но и техния живот... Едни прости Мисли!

А какво може да стане ако сменим плочата, която си въртим? Вместо "Не мога", да започна да въртя "Аз мога"? Трудно ли ви се вижда? Много ли е страшно? Ама това са едни Мисли само. Какво толкова? Никой не ви кара да правитe нещо пряко силите си.

Само си представете какво може да се случи с нас, вътре ва нас, че дори и вън от нас ако си Позволим да променим.

Вместо Не мога – Аз мога

Вместо Нямам – Имам

Вместо Срам ме е – Горд съм

Вместо Що все на мен – Благодаря

Ама тази смяна не е само за сега, докато четеш. Пробвай и утре. Пробвай и в други ден. Пробвай толкова, колкото дълго си въртял в главата си старата плоча със старите мисли. Само пробвай, без обещание, без срок или пък със срок, само за малко…. Може пък да се почувстваш по-добре, по-здрав, по-щастлив, по-енергичен, по-, по-, по-….

Такъв, какъвто мислиш, че Си! Ствоите мисли тук и сега...