Пробуждане

Какво е това Пробуждане, за което всички говорят напоследък?

Не е ли същото като да ти звънне алармата сутрин и ти, щеш не щеш, да отвориш очи?
Не се ли случва всеки ден? За всеки от нас — по различно време, разбира се.
Вечер заспиваме, сутрин се събуждаме. Толкова е естествено. Какво има да го мислим? Защо въобще да му отделяме внимание? Всяко автоматизирано действие е съхранение на енергията ни и можем да я използваме за нещо по-смислено. Защо тогава да си врeм носа и да разбутваме отработен навик?

Не е нужно. Не сме длъжни.
Но ми се струва, че с годините — съжалявам, че ги намесвам — нещата следват своя естествен ход. Получава се нещо като с алармата — щеш не щеш, отваряш очи...

Отваряш очи и виждаш нещата различно. Приемаш ги по различен начин. Правиш ги по различен начин.
Ти самият ставаш различен.
И всичко това — само защото си се Събудил, или, както днес е модерно, Пробудил.
Която и дума да изберем — става въпрос за едно и също нещо.

Да, едно и също е, защото се пробуждаме от дълбок, дългогодишен сън.
И както всеки ден, започваме на празен лист да градим деня си.

Пробуждането, за мен, е трупане на опит, знание и умения, които прилагаме в ежедневието си. Например, преди ми беше немислимо да стана в 6 ч. сутринта. Даже съм се чудила на хората: „Защо си го причиняват?“ Но сегаа... чакам с нетърпение този час.
Това е часът за мен, за сърцето и душата ми.

Чакай малко. Значи излиза, че пробуждането е естествен процес и, също като растежа ни, се случва неминуемо?
Хм... и да, и не.
Защото всички вървим по различни пътеки, с различно темпо и виждаме различно.
И колко си се събудил, ако не чуваш, не гледаш и не действаш?

Защото...

Пробуждането е да мечтаеш да правиш това, което душата ти иска, сърцето те дърпа. Душата ти е паднала на колене и ти се моли.
И ти се вълнуваш.
Ама толкова се вълнуваш, че не можеш да спиш.

Събуждаш се по сред нощите и те заливат толкова много идеи, че просто не можеш да спиш. Една, втора идея, и още, и още...
И сърцето ти трепти, ама направо ще изскочи от теб!
И ти се усмихваш. И си щастлив. Знаеш какво искаш да правиш това. Това е твоето нещо.

И си казваш:
„Само да стана утре. Утре да се събудя, и правя това, което сега си го мисля.“

Ама разбира се!
Когато правя това, което обичам да правя, аз съм залят от щастие!
И това ще излъчвам, и това ще привличам, и това ще ми се случва, и ще живея в изобилие...!

И се въртиш в леглото.
И се изморяваш от това, че не можеш да заспиш.
И утре не идва.
То само да дойде това утре...

… и утре идва… А добро утро!

И целият този план, който си направил през нощта — надиплил, подредил, секция по секция, крачка по крачка в плана за петилетка... петилетка щастие...

Ъъъъ — Колко е часът?
– Сега първо правя закуска на децата. После извеждам кучето, щото няма кой друг. После — раничката и в колата... на работа!

А пък това, дето си го мечтах през нощта и сън не ми даде, ще си го обмисля и... вечерта, като се върна от работа, го почвам.

И някъде по средата на деня все още помниш за какво мечтаеш.
В обедната почивка емоцията вече не е толкова силна, а следобед... все още държиш няколко оптимистични мисли:
„Прибирам се и го почвам!“

Прибрах се...
- Какво имаше за вечеря? - А май трябва да приготвя нещо...
- Нищо де, хапвам и го почвам това Щастие.

Е добре...
- Само да си приготвя и обяда за утре. -  Само да изгладя таз пералня...

- Ох, много се изморих. Чакай да си почина малко, докато изгледам един филм. - Ох... как ме отряза изведнъж...

Е, и утре е ден.
Утре пак ще се събудя.
Утре пак ще мечтая.

Та... това Пробуждане ли е, или май си е все така дълбок сън?